Във кош за боклук се превърнах
и струпвам във мене неща,
ненужни на многото хора,
подминаващи като кофа мойта душа.
Ето, на дъното има
малко пръст и свещи.
Едно зайче заклано, но болно,
по средата зловонно смърди.
Една стихосбирка любовна
с ръце подпира едната стена.
Снимка на младеж усмихнат
в другия край лежи в самота.
И още има ножове, и шкурки,
има и дрехи, и други неща.
Всеки е хвърлял по нещо
и вече е пълен коша, дори и с лъжа.

Но най-отгоре на всичко
една икона кротко лежи
и с позлатата си, от мене направена,
не спира все така силно тя да блести!
                                        10. 09. 2007 г.