Кош за боклук
1.1K
0
1
Във кош за боклук се превърнах
и струпвам във мене неща,
ненужни на многото хора,
подминаващи като кофа мойта душа.
Ето, на дъното има
малко пръст и свещи.
Едно зайче заклано, но болно,
по средата зловонно смърди.
Една стихосбирка любовна
с ръце подпира едната стена.
Снимка на младеж усмихнат
в другия край лежи в самота.
И още има ножове, и шкурки,
има и дрехи, и други неща.
Всеки е хвърлял по нещо
и вече е пълен коша, дори и с лъжа.
Но най-отгоре на всичко
една икона кротко лежи
и с позлатата си, от мене направена,
не спира все така силно тя да блести!
10. 09. 2007 г.
и струпвам във мене неща,
ненужни на многото хора,
подминаващи като кофа мойта душа.
Ето, на дъното има
малко пръст и свещи.
Едно зайче заклано, но болно,
по средата зловонно смърди.
Една стихосбирка любовна
с ръце подпира едната стена.
Снимка на младеж усмихнат
в другия край лежи в самота.
И още има ножове, и шкурки,
има и дрехи, и други неща.
Всеки е хвърлял по нещо
и вече е пълен коша, дори и с лъжа.
Но най-отгоре на всичко
една икона кротко лежи
и с позлатата си, от мене направена,
не спира все така силно тя да блести!
10. 09. 2007 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Захариева Всички права запазени
