Кошмар, кошмар сънувам,
вампир ме иска вече трета нощ,
от страх, от страх умирам,
плаша се и денем иощ' !
По земи древни той ме гони,
в подземия и сред планини,
всички други избива и ги коли,
мене жива иска и бягам до зори!
Щом сутрин вратата с трясък се отвори,
събуждам се с разтупкано сърце...
в пот, в пот студена съм обляна,
към очите си притискам своите ръце!
В ужас, в ужас аз изпадам
като дойде вечерта.
Кошмара, кошмара да отлагам
искам чак до сутринта!
© Теди Георгиева Todos los derechos reservados