1 ene 2008, 18:12

Кошмар 

  Poesía
533 0 3

Нощ, гробна тишина, потайни стъпки,

Навън във двора, в твърде късен час.

И страх те е от сенчестите кръпки.

Луната свети, всичко друго – мрак.

А стъпките отново - трак-трак-трак...


 

И тръпка ледена и силна те обхваща,

и фобия от летните щурци,

и силен гръм стените тук разклаща,

светкавица със светлина обхваща

съборени със пантите врати.


 

 

И светлина... и някой вътре влиза,

от секта е, с кървясали очи,

и изведнъж... Подухва леко бриза,

събужда те жена с очи добри...

 

                                                                                           
                                                                                                    07. 09. 2003 г.

© Борислав Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??