1 ene 2008, 18:12

Кошмар

  Poesía
669 0 3

Нощ, гробна тишина, потайни стъпки,

Навън във двора, в твърде късен час.

И страх те е от сенчестите кръпки.

Луната свети, всичко друго – мрак.

А стъпките отново - трак-трак-трак...


 

И тръпка ледена и силна те обхваща,

и фобия от летните щурци,

и силен гръм стените тук разклаща,

светкавица със светлина обхваща

съборени със пантите врати.


 

 

И светлина... и някой вътре влиза,

от секта е, с кървясали очи,

и изведнъж... Подухва леко бриза,

събужда те жена с очи добри...

 

                                                                                           
                                                                                                    07. 09. 2003 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...