1.01.2008 г., 18:12

Кошмар

667 0 3

Нощ, гробна тишина, потайни стъпки,

Навън във двора, в твърде късен час.

И страх те е от сенчестите кръпки.

Луната свети, всичко друго – мрак.

А стъпките отново - трак-трак-трак...


 

И тръпка ледена и силна те обхваща,

и фобия от летните щурци,

и силен гръм стените тук разклаща,

светкавица със светлина обхваща

съборени със пантите врати.


 

 

И светлина... и някой вътре влиза,

от секта е, с кървясали очи,

и изведнъж... Подухва леко бриза,

събужда те жена с очи добри...

 

                                                                                           
                                                                                                    07. 09. 2003 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...