Кошмар
Нощ, гробна тишина, потайни стъпки,
Навън във двора, в твърде късен час.
И страх те е от сенчестите кръпки.
Луната свети, всичко друго – мрак.
А стъпките отново - трак-трак-трак...
И тръпка ледена и силна те обхваща,
и фобия от летните щурци,
и силен гръм стените тук разклаща,
светкавица със светлина обхваща
съборени със пантите врати.
И светлина... и някой вътре влиза,
от секта е, с кървясали очи,
и изведнъж... Подухва леко бриза,
събужда те жена с очи добри...
07. 09. 2003 г.
© Борислав Ангелов All rights reserved.
