Кошмар

Кошмар

Завръщам се, панически реален,

като огън без дим, във вода.

Като стихия, от гълъб погален,

като искра, кошмареща нечия съдба.

Потулен бях от мисли, безидейни,

за сънища опасни, люлеещи дете.

Робувах на пороци, неразсейни,

плувах из безпрестанното море.

Научих сили нови, смелостдайни,

изпъкнали, изтънчени и прашни.

Но сънищата останаха ухайни...

Не събудих се от ропоти ужасни.

Завръщам се, със сили, поглед и копнежи.

От плът и кръв, тайнствено оваян.

Нов, но същият съм инак вътре...

Събудих се!... от шума на люлката, омаян.