20 may 2011, 17:04

Кошмар 

  Poesía
561 0 0
Принуди ме с условията твои...
и впуснах се към ада в бяг метежен,
изпих подадените ми отрови,
душата вледени коктейлът снежен.
Студът започна да ме консервира
и спомените да приспива в мен,
във тежкия сумрак смъртта прозира
и всеки вик кошмарен, задушен...
Душата суха, ялова и празна,
от удари, сърцето, на решето...
картина няма... цапаница грозна,
защото в мене всичко е проклето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??