20 мая 2011 г., 17:04

Кошмар

674 0 0

Принуди ме с условията твои...

и впуснах се към ада в бяг метежен,

изпих подадените ми отрови,

душата вледени коктейлът снежен.

 

Студът започна да ме консервира

и спомените да приспива в мен,

във тежкия сумрак смъртта прозира

и всеки вик кошмарен, задушен...

 

Душата суха, ялова и празна,

от удари, сърцето, на решето...

картина няма... цапаница грозна,

защото в мене всичко е проклето.

 

Тук страшно е, където ме доведе,

къде ли е обратната пътека,

главата натежа и поглед сведе -

сънят се свърши, будя се полека...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...