Кошмар извикан в мозъка ми болен

Седи си там безметежен и вековен,

В кръвта, във вените, в кожата - 

Чакат на месаря ножа.

Глупешки весели мечтаем,

Ненаучени да зароптаем,

Не знаем що е кирка, меч,

Изискана е наш'та реч.

Облегнали се на предците

Се само жалим:" ний горките!"

Кой вместо нас ще вдига революции,

Безволево подписали сме резолюция,

Че хляба е по-важен от избавление духовно,

И в нас прозява се учение гробовно.

Душите празни, като ями,

Очакват от смъртта покани,

Застанали сме мирно в пози,

А дяволите хвърлят си залози.

15.12.2004г.