Кошмар извикан...
471
0
0
Кошмар извикан в мозъка ми болен
Седи си там безметежен и вековен,
В кръвта, във вените, в кожата -
Чакат на месаря ножа.
Глупешки весели мечтаем,
Ненаучени да зароптаем,
Не знаем що е кирка, меч,
Изискана е наш'та реч.
Облегнали се на предците
Се само жалим:" ний горките!"
Кой вместо нас ще вдига революции,
Безволево подписали сме резолюция,
Че хляба е по-важен от избавление духовно,
И в нас прозява се учение гробовно.
Душите празни, като ями,
Очакват от смъртта покани,
Застанали сме мирно в пози,
А дяволите хвърлят си залози.
15.12.2004г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Туфанова Всички права запазени
