2 abr 2008, 11:11

Кошмари

733 0 1


Обичам!
Ужасно дълъг бе тази нощ сънят ми.
Преливаше от златистожълта светлина.
До тъмносиня, но прозрачна вода.
Тук-там се зеленееха треви,
но все лицето ти виждах в огън да гори.
Така боли ме, когато до мен не си.
Така е пусто...
Болка ме души.
Впива в гърлото ми пръсти.
Стисва ми гласа.
Попива ми сълзите до безсилие
и невъзможно е да плача...
А така боли.
Чаршафите, самотно хладни са.
Леглото по-голямо и пусто в самота...
Пустинята още по-голяма става.
Изсъхва ми сърцето, щом до мен те няма.
Мразя нощите с тяхната студена, пълнолунна светлина.
Мразя деня, с топлите лъчи на слънцето.
Мразя ги, защото не мога да им се порадвам.
Кръвта завира във вените
и се събужда за живот едва когато усмивката ти видя.
А колко са тези мигове?
Трепване на миглите.
Размах на крила.
Оборот на стрелкат.а
Плисък на вода.
Безкрайно чакане.
Отчаяна самота.
Случаен вопъл.
Избягала сълза.
За мен си всичко.
Всичко ли съм аз?
Изгря ли слънцето?
Обичам те!
Очите сънуват светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Мандраджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако още не е изгряло слънцето, ще изгрее, при това в очите му за теб.
    Поздрав за стиха.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....