15 may 2004, 18:26

Кошмарът продължава 

  Poesía
2673 0 12
Последният стрък надежда
слана го изгори.
В огледалото поглеждам
и виждам празните очи.
Погледът безжизнен срещам
и от сълзите следи.
Лице от лед стои насреща
и няма помен от преди.
В страх си лягам и теб сънувам.
В кошмар се превърна ти.
Цял живот на теб робувам.
Няма кой да ме спаси. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Александров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??