15 мая 2004 г., 18:26

Кошмарът продължава

2.9K 0 12

Последният стрък надежда
слана го изгори.
В огледалото поглеждам
и виждам празните очи.
Погледът безжизнен срещам
и от сълзите следи.
Лице от лед стои насреща
и няма помен от преди.


В страх си лягам и теб сънувам.
В кошмар се превърна ти.
Цял живот на теб робувам.
Няма кой да ме спаси.
Бях обречен да се мъча
и така ще е докрай.
Неуспях да се науча 
на чувствата да слагам край.

Сам вината си поемам.
Аз сам пътя си избрах.
Сам сърцето си погребах
и навреме аз не спрях.
Аз на книга съществувам,
а на практика умрях.
Но кошмарът продължава,
че живях е моят грях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромир Александров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво
  • Брилянтно нямам думи
  • Браво,прекрасно е..много силно емоционално и определено изпитано със сърцето, след което написано.Със сигурност много от нас са усетили това,за което пишеш!
  • Поне за себе си гарантирам, че не съм писал никакви слаби оценки. Също не вярвам някои администратор да е влязъл и да ти е писал нарочно слаба оценка, но за това трябва да говориш с тях. Темата с коментар при гласуване вече доста я дъфкахме във форума, така че чети и там. Гласуването е доброволно и разчитаме на коректността на потребителите. Оценки се трият само при доказани злоупотреби, когато един и същи човек е писал масово 2-ки, както при теб.
  • Един от ХОРАТА, които „нацвъкаха“ „2“-ки бях аз. Казвам „бях“, защото оставих тези оценки съвсем за кратко. Понеже произведенията ми харесват, истинската ми оценка и за двете е 6.
    Прсосто направих един малък експеримент. В момента само администраторите знаят кой потребител как е гласувал за дадено произведение. Поставих слаба оценка, която видимо се отличаваше от другите,така че да им направи впечатление.
    Реакцията, освен някои скромни бележки, беше да се оцени по моя пример мое произведение, също без никакво обяснение. Но тази оценка „2“, за разлика от моите, си стои непроменена.
    За да не се злоупотребява с оценките предлагам да изберете някое от следните решения:
    а) при поискване, всеки потребител да може да получи информация кой потребител каква оценка му е писал;
    б) най-високата и най-ниската оценка да се изключват при получаването на средната оценка за дадено произведение;
    в) оценка да могат да дават само потребители, които са оставили и коментар за същото произведение.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...