28 ago 2023, 13:32

Кошница с череши

882 4 12

    

 

Разбрах, че много ме обичаш

от погледа ти пламнал в мен.

Разбрах, че в мене ти се вричаш,

с кошница череши този ден.

 

Обичаш ме, разбрах аз вече.

Години трябваха ни затова

и няма да те пусна пак далече.

Подкова на вратата ни кова!

 

Защото няма като теб, любими,

дал всичко щедро, ей така.

Любовно шепнеш ми вълшебни рими,

за нас, небето и за синята река.

 

А вятърът косите наши реши,

провира се през върбови листа.

Поискал да похапне с нас череши,

усетил е вкуса на любовта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люси Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...