Кошница с череши
Разбрах, че много ме обичаш
от погледа ти пламнал в мен.
Разбрах, че в мене ти се вричаш,
с кошница череши този ден.
Обичаш ме, разбрах аз вече.
Години трябваха ни затова
и няма да те пусна пак далече.
Подкова на вратата ни кова!
Защото няма като теб, любими,
дал всичко щедро, ей така.
Любовно шепнеш ми вълшебни рими,
за нас, небето и за синята река.
А вятърът косите наши реши,
провира се през върбови листа.
Поискал да похапне с нас череши,
усетил е вкуса на любовта.
© Люси Атанасова All rights reserved.
Успех и на теб в творчеството от сърце!