VasilIvanov (Vasil Ivanov)
36 85

29 feb 2020, 12:12

Косите ми

Poesía » De humor

1.8K 5 12

Ти казваш, че на моята коса

с къдриците обичаш да лудуваш.

От тях отпиваш утринна роса...

Безкрайно нежно дълго ги целуваш.

Напомняли планински водопад –

прекрасни, антрацитни и блестящи...

Със своя див мистичен аромат

разпалвали са мъжките ти страсти.

Словата ти, изречени пред мен,

са твърде лицемерни ми се струва.

Защо пищиш тогава възмутен,

че косъм мой там в супата ти плува!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

anabel7 (Албена Димитрова)

Е, този финал не го очаквах! Много находчив и остроумен! Поздравления!

2020-04-27T02:06:34+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Вместо "пищиш", прочетох "пърдиш" ... гнуслив романтик без чувство за хумор. Така се проверява любовта!

2020-02-29T23:48:33+02:00
Yuri (Yuri Yovev)

😊👍😊!

2020-02-29T20:29:04+02:00
palenka (П Антонова)

😅! Ха ха! Много сериозно си е даже, който иска да се скара, винаги ще намери за какво!

Художникооооо 😅!

2020-02-29T16:00:40+02:00
VasilIvanov (Vasil Ivanov)

Винаги трябва да има усмивки. От прекалената сериозност се появяват бръчки! 😜😜😜

2020-02-29T15:54:08+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0