VasilIvanov (Vasil Ivanov)
85 611
29.02.2020 г., 12:12 ч.

Косите ми 

  Поезия » Хумористична
1469 5 12

Ти казваш, че на моята коса

с къдриците обичаш да лудуваш.

От тях отпиваш утринна роса...

Безкрайно нежно дълго ги целуваш.

 

Напомняли планински водопад –

прекрасни, антрацитни и блестящи...

Със своя див мистичен аромат

разпалвали са мъжките ти страсти.

 

Словата ти, изречени пред мен,

са твърде лицемерни ми се струва.

Защо пищиш тогава възмутен,

че косъм мой там в супата ти плува!?

© Vasil Ivanov Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е, този финал не го очаквах! Много находчив и остроумен! Поздравления!
  • Вместо "пищиш", прочетох "пърдиш" ... гнуслив романтик без чувство за хумор. Така се проверява любовта!
  • 😊👍😊!
  • 😅! Ха ха! Много сериозно си е даже, който иска да се скара, винаги ще намери за какво!

    Художникооооо 😅!
  • Винаги трябва да има усмивки. От прекалената сериозност се появяват бръчки! 😜😜😜
  • Тъкмо си помислих, че е нещо сериозно.
  • Хахаха.... напомни ми оня виц: Габровец влиза в едно заведение и гледа мъж чете вестник, а пред него димяща топла супа. Примъкнал тихичко супата към себе си и започнал лакомо да яде, стигнал дъното и изведнъж избълвал супата обратно, а човекът бавно свалил вестника и попитал: И Вие ли стигнахте до гребенчето?
  • Васко... 😀😀😀
    Не можеш да ги разбереш жените...
  • Е то пък дай само антрацит да сърбаме!
    Тююююю, женуря с женуря такива!😕🧟‍♀️
  • Много правилен въпрос.
  • Хахаххаах 😂😂😂
Предложения
: ??:??