Космичен сън

28 abr 2017, 18:36

Poesía » Otra

307 1 8

Вечерите – хладни. Дните пък са жар.

Думите са гладни. Говорът – пожар.

Спящи са тревите. Вятърът е спрял.

Свлича се небето – с прът съм го подпрял.

Вързах и луната с нишка от звезда.

Тръпне и земята цяла в резеда.

Център на Вселена – земният ми кът.

Шанс ми се отваря в млечния му път.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-05-01T17:34:38+03:00

Чудесно е, Никола! Поздравления!
koli4a (Никола Апостолов)

2017-04-29T18:59:17+03:00

Благодаря Приятели! Благодаря за хубавите коментари и за оценките! Сърдечни поздрави от мен!
Putin (Владимир Владимирович)

2017-04-29T17:13:50+03:00

Харесах!
Веси_Еси (Еси)

2017-04-29T17:12:13+03:00

Чудесно! Оценявам вискоко и те поздравявам!
vedrina (Марина Стоянова)

2017-04-29T16:18:07+03:00

Голям финал..., страхотно...!!!
yankova41 (Йонка Янкова)

2017-04-29T12:59:01+03:00

Никола много топло и сладко звучение.Браво.Харесах. Поздрави
Nevium (Нина Чалъкова)

2017-04-29T12:33:16+03:00

Много ми харесва! Поздравления!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-04-28T22:25:03+03:00

"Свлича се небето – с прът съм го подпрял.
Вързах и луната с нишка от звезда.
Тръпне и земята цяла в резеда."
Браво Никола! Страхотно е!