koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
28.04.2017 г., 18:36 ч.

Космичен сън 

  Поезия » Друга
308 1 8

Вечерите – хладни. Дните пък са жар.

Думите са гладни. Говорът – пожар.

 

Спящи са тревите. Вятърът е спрял.

Свлича се небето – с прът съм го подпрял.

 

Вързах и луната с нишка от звезда.

Тръпне и земята цяла в резеда.

 

Център на Вселена – земният ми кът.

Шанс ми се отваря в млечния му път.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??