Космично
Една сълза не става на море.
Море обаче става на сълза,
че то и мъката ще събере,
като зърната жълти на лоза.
Морето става земната сълза
и в нея Космосът дори блести.
А в сянката на земната бреза
космическото цвете ще цъфти.
Земята става новата звезда
и засиява с огнени лъчи.
Със багра от космична резеда
към мен поглеждат синкави очи.
И стават нови земни чудеса
във божията междузвездна длан.
Разместват се космични небеса
по пътя с божии звезди постлан.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
