Една сълза не става на море.

Море обаче става на сълза,

че то и мъката ще събере,

като зърната жълти на лоза.

Морето става земната сълза

и в нея Космосът дори блести.

А в сянката на земната бреза

космическото цвете ще цъфти.

Земята става новата звезда

и засиява с огнени лъчи.

Със багра от космична резеда

към мен поглеждат синкави очи.

И стават нови земни чудеса

във божията междузвездна длан.

Разместват се космични небеса

по пътя с божии звезди постлан.