Кост в гърлото
КОСТ В ГЪРЛОТО
Реших косите си да срежа,
но твоята ръка ме спря.
Ще бъде трудно да съм нежна –
от тишините прегорях.
Изгубени са всички думи,
които да иззидат мост.
Мълчанието помежду ни
заседна – сякаш крива кост.
Така изплъзват се години,
превръщат се във векове.
Светът отдавна е преминал
през детските си страхове.
И време е – през стон и шепот,
студа да прекроим до взрив.
Задръж ме в топлите си шепи,
додето утрото кърви.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
