19 oct 2017, 11:29

Костица от Мечти без стъпки 

  Poesía » Otra
522 3 13
Костица от Мечти без стъпки
Понякога си разбивам вратите -
Вещица ставам и вещерувам.
Тогава си влизам крадливо в очите
и призрачно в Себе потъвам
Духвам. И се отварят мазите -
сякаш съм гробница древна –
неми трофеи мярвам в ъглите -
наддават за новата "скверна".
Ровя, премятам, докосвам -
в свят чуден все се намирам...
Срещна ли скелет - го просвам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??