Костица от Мечти без стъпки
Костица от Мечти без стъпки
Понякога си разбивам вратите -
Вещица ставам и вещерувам.
Тогава си влизам крадливо в очите
и призрачно в Себе потъвам
Духвам. И се отварят мазите -
сякаш съм гробница древна –
неми трофеи мярвам в ъглите -
наддават за новата "скверна".
Ровя, премятам, докосвам -
в свят чуден все се намирам...
Срещна ли скелет - го просвам
и любопитно в него се взирам.
Безсрамно го пробвам, но ми е тесен-
плът „вишнева пролет” е носил.
Навярно не знае, че вече съм Есен -
и на мода – „старо Злато” профил.
Костница - мъртвешки вертеп
с Мечтите - танцьорки безплътни,
„вятъра гонили” в ритъм на „степ” -
дали са знаели, че са “безпътни”?
Костица вземам - свят неживян
и поемам обратно - нагоре, навън -
дъха на мирта, смърт и тамян
защото "живяла" е само насън.
Нали вещерувам – правя прахан
от смъртта на мечтите за "Пътя" -
останал някъде там, невървян…
за нестъпваните му стъпки се кръстя…
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
