Котел

Песен до песен и връх до връх,
бисер - отронен в камени длани!
Като човек - със вик и кръв,
и с възрожденски звън на камбани.

Котел се ражда, ври и кипи -
жива жарава в котловината!
И не под камък - под скала спи
на трите страшни змея злината...

Бяла легенда за бели моми
блика от дъното на езерата.
Бяла омара над тях дими -
дъх от въздишка на планината.

В пъстри поляни с пъстри стада,
меденият глас на кавал се въздига -
чак до върховете с орлови гнезда,
там, дето само погледът стига.


Небе високо - за ветрове,
земя - люляна в хайдушки шепи,
благословена от векове
с думи за вярност и клетвен шепот.

Град - пантеон, вечна крепост в Балкана,
град - горски пътник, през огън пренесъл
искри от пепел, горест и рана,
лира и сабя, знаме и песен!