5.03.2007 г., 12:18

Котел

1.5K 0 1
Котел

Песен до песен и връх до връх,
бисер - отронен в камени длани!
Като човек - със вик и кръв,
и с възрожденски звън на камбани.

Котел се ражда, ври и кипи -
жива жарава в котловината!
И не под камък - под скала спи
на трите страшни змея злината...

Бяла легенда за бели моми
блика от дъното на езерата.
Бяла омара над тях дими -
дъх от въздишка на планината.

В пъстри поляни с пъстри стада,
меденият глас на кавал се въздига -
чак до върховете с орлови гнезда,
там, дето само погледът стига.


Небе високо - за ветрове,
земя - люляна в хайдушки шепи,
благословена от векове
с думи за вярност и клетвен шепот.

Град - пантеон, вечна крепост в Балкана,
град - горски пътник, през огън пренесъл
искри от пепел, горест и рана,
лира и сабя, знаме и песен!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Възхитително!
    Поздравявам те най-искрено, сякаш прочетох нещо от Емил Рупел.
    Благодаря ти за прекрасното стихотворевние!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...