1 jul 2013, 17:45  

Котенце пианист

1.2K 0 34

Котенцето Пухо свири на пиано

с лапички клавишите натиска.

Упражнява се от рано,

виртуоз да стане много иска.

 

Тара-рам пам-пам,

тара-рам пам-пам

"Котешкият марш" звучи.

Пухо свири и повтаря,

колко е добър личи!

 

Вижте, щом се измори,

сладичко се излежава,

а задреме ли в зори

щрих "мъркато" прозвучава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Споко, Естрея! Госпожа Петрова сама ще се обуздае, защото публикува безмислици и всички го осъзнават.
  • Доста често споменаваш името ми вече- чувствам се като рок- звезда!
    А първите ми седем години бяха повече от перфектни! Успехи, добра госпожо!
  • А да си прочела някъде, Естрея, че имам желание да общувам с теб? Напомням, че това е сайт за откровения. Тогава, какво се пенявите толкова с автора, който пък пише нелепости, а после си изтрива коментара.И сега, Естрея, ти не се опитвай да влизаш в чуждо пространство и да държиш сметка на абонатите дали обикалят или не страниците. Агресията не идва от моите години и от това, което според теб ми липсва в живота, а от твоите първи седем години. Научи се, момиче, да имаш по- голямо уважение към хората, които отделят време дори да ти споменат името. Бъди внимателна в живота и с ...общуването си с хората! Ще ти е от полза!
  • Милена, спирам да контактувам с теб на страницата на Иван! Мисля, че не си струва. Колко съм посредствена остави другите да преценят. А и мнението на такива като теб, които обикалят от страница на страница и сеят злини не ме интересува! Не отива на годините ти да се държиш толкова агресивно! Помисли какво ти липсва в живота!!!!
  • Невъзпитано е, г-н Боженски, че се отнасяш така с твои почитатели. Харесвам или не творбите ти, отделям време за тях. А това, все пак,е нещо. Че си изтъкан от комплекси се вижда от всяко твое необмислено стихче, но да кажеш за себе си, че сякаш не съществуваш е обида за тези, които са те създали. А мен така лесно не може да ме обиди човек, защото първо трябва да ме познава и то ДОБРЕ. А може да ме познава само този, на когото позволя, така че репликата за несъществуването да беше пообмислил. Но и тя е като всички твои стихчета. Да, права е Естрея -защо ли не станеш " читател"?

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...