1 июл. 2013 г., 17:45  

Котенце пианист

1.2K 0 34

Котенцето Пухо свири на пиано

с лапички клавишите натиска.

Упражнява се от рано,

виртуоз да стане много иска.

 

Тара-рам пам-пам,

тара-рам пам-пам

"Котешкият марш" звучи.

Пухо свири и повтаря,

колко е добър личи!

 

Вижте, щом се измори,

сладичко се излежава,

а задреме ли в зори

щрих "мъркато" прозвучава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Споко, Естрея! Госпожа Петрова сама ще се обуздае, защото публикува безмислици и всички го осъзнават.
  • Доста често споменаваш името ми вече- чувствам се като рок- звезда!
    А първите ми седем години бяха повече от перфектни! Успехи, добра госпожо!
  • А да си прочела някъде, Естрея, че имам желание да общувам с теб? Напомням, че това е сайт за откровения. Тогава, какво се пенявите толкова с автора, който пък пише нелепости, а после си изтрива коментара.И сега, Естрея, ти не се опитвай да влизаш в чуждо пространство и да държиш сметка на абонатите дали обикалят или не страниците. Агресията не идва от моите години и от това, което според теб ми липсва в живота, а от твоите първи седем години. Научи се, момиче, да имаш по- голямо уважение към хората, които отделят време дори да ти споменат името. Бъди внимателна в живота и с ...общуването си с хората! Ще ти е от полза!
  • Милена, спирам да контактувам с теб на страницата на Иван! Мисля, че не си струва. Колко съм посредствена остави другите да преценят. А и мнението на такива като теб, които обикалят от страница на страница и сеят злини не ме интересува! Не отива на годините ти да се държиш толкова агресивно! Помисли какво ти липсва в живота!!!!
  • Невъзпитано е, г-н Боженски, че се отнасяш така с твои почитатели. Харесвам или не творбите ти, отделям време за тях. А това, все пак,е нещо. Че си изтъкан от комплекси се вижда от всяко твое необмислено стихче, но да кажеш за себе си, че сякаш не съществуваш е обида за тези, които са те създали. А мен така лесно не може да ме обиди човек, защото първо трябва да ме познава и то ДОБРЕ. А може да ме познава само този, на когото позволя, така че репликата за несъществуването да беше пообмислил. Но и тя е като всички твои стихчета. Да, права е Естрея -защо ли не станеш " читател"?

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...