20 feb 2025, 9:40

Котешки Хора

  Poesía » Civil
595 5 6

В света има тайна, укрита от злото,
Но знаят я всичките котки на двора:
Снегът и студът ги не плашат, защото
Зимуват в сърцата на "котешки хора".

 

Вървят с лекота по корнизи и мрежи,
По покриви стръмни, по тъмни алеи.
Не плашат се котки от нищо, понеже
Се крият в душите на "котешки феи".

 

Когато обаче смъртта ги захапе -
Храната с отрова, ревът на мотора -
От сълзи кристални снегът се разтапя
И тихо оплакват ги "котешки хора".

 

Особени хора и леко чудати,
Навярно и вие за тях сте дочули -
Със пенсии скромни и малки заплати,
Те слагат из двора чинийки с гранули.

 

И нека децата сега им се смеят,
И доноси пишат съседи до кмета,
Но котки безгрижен живот си живеят
И мяука в кашончето котешка чета.

 

В света има тайна, укрита от всички,
А може би нещо от приказка взето,
Че рунтави топки със малки ушички
Се молят за Хората - там, от небето.

 

Мария Дунева

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...