Котешки Хора
В света има тайна, укрита от злото,
Но знаят я всичките котки на двора:
Снегът и студът ги не плашат, защото
Зимуват в сърцата на "котешки хора".
Вървят с лекота по корнизи и мрежи,
По покриви стръмни, по тъмни алеи.
Не плашат се котки от нищо, понеже
Се крият в душите на "котешки феи".
Когато обаче смъртта ги захапе -
Храната с отрова, ревът на мотора -
От сълзи кристални снегът се разтапя
И тихо оплакват ги "котешки хора".
Особени хора и леко чудати,
Навярно и вие за тях сте дочули -
Със пенсии скромни и малки заплати,
Те слагат из двора чинийки с гранули.
И нека децата сега им се смеят,
И доноси пишат съседи до кмета,
Но котки безгрижен живот си живеят
И мяука в кашончето котешка чета.
В света има тайна, укрита от всички,
А може би нещо от приказка взето,
Че рунтави топки със малки ушички
Се молят за Хората - там, от небето.
Мария Дунева
