12 jul 2008, 11:30

Котка 

  Poesía » Otra
908 0 10
Ще пиша! Дори да те няма!
Дори да е бременна вярата.
Аз имам ръце-диаграми
и тъмни извивки по тялото.

Садена е там, вместо слънце,
високата стряха на спомена.
Вдълбаните мисли са църкви,
в които са слепи иконите.

Не търся с какво да се вричам-
отдавна са гърбави думите.
Намятам лице на момиче
и дълго приличам на хубава,

и дълго са светли косите ми,
и бели са летните рокли.
Очите са с цвят на метличина.
От дъжд по страните е мокро...

додето научих, че суша
се гърчи в нозете на вярата.
Горени са тихите църкви.
Пред прага мирише на старо.

В очите ми дебне златисто,
на кални следи ми е роклята.
Дори да те няма – ще пиша!
И в другите осем живота...

© Ружа Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??