Котка
Ще пиша! Дори да те няма!
Дори да е бременна вярата.
Аз имам ръце-диаграми
и тъмни извивки по тялото.
Садена е там, вместо слънце,
високата стряха на спомена.
Вдълбаните мисли са църкви,
в които са слепи иконите.
Не търся с какво да се вричам-
отдавна са гърбави думите.
Намятам лице на момиче
и дълго приличам на хубава,
и дълго са светли косите ми,
и бели са летните рокли.
Очите са с цвят на метличина.
От дъжд по страните е мокро...
додето научих, че суша
се гърчи в нозете на вярата.
Горени са тихите църкви.
Пред прага мирише на старо.
В очите ми дебне златисто,
на кални следи ми е роклята.
Дори да те няма – ще пиша!
И в другите осем живота...
Дори да е бременна вярата.
Аз имам ръце-диаграми
и тъмни извивки по тялото.
Садена е там, вместо слънце,
високата стряха на спомена.
Вдълбаните мисли са църкви,
в които са слепи иконите.
Не търся с какво да се вричам-
отдавна са гърбави думите.
Намятам лице на момиче
и дълго приличам на хубава,
и дълго са светли косите ми,
и бели са летните рокли.
Очите са с цвят на метличина.
От дъжд по страните е мокро...
додето научих, че суша
се гърчи в нозете на вярата.
Горени са тихите църкви.
Пред прага мирише на старо.
В очите ми дебне златисто,
на кални следи ми е роклята.
Дори да те няма – ще пиша!
И в другите осем живота...
© Ружа Матеева All rights reserved.
