Jul 12, 2008, 11:30 AM

Котка 

  Poetry » Other
922 0 10
Ще пиша! Дори да те няма!
Дори да е бременна вярата.
Аз имам ръце-диаграми
и тъмни извивки по тялото.

Садена е там, вместо слънце,
високата стряха на спомена.
Вдълбаните мисли са църкви,
в които са слепи иконите.

Не търся с какво да се вричам-
отдавна са гърбави думите.
Намятам лице на момиче
и дълго приличам на хубава,

и дълго са светли косите ми,
и бели са летните рокли.
Очите са с цвят на метличина.
От дъжд по страните е мокро...

додето научих, че суша
се гърчи в нозете на вярата.
Горени са тихите църкви.
Пред прага мирише на старо.

В очите ми дебне златисто,
на кални следи ми е роклята.
Дори да те няма – ще пиша!
И в другите осем живота...

© Ружа Матеева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??