Котка
Мислите и тази нощ завършват с нокти,
впили себе си в овехтялата завеса,
по нейните райета до късно писах ноти,
да ми пее тишината за това къде си.
С всеки ъгъл на тясната ми стая спорих,
че този път няма да топля с тяло пода им,
съвсем за последно една-две сълзи оголих,
заради едно изсъхнало, утаило се чувство.
Не си мисли, че всеки ден нося тъмни дрехи,
че опашката всъщност е камшичеста сила,
не обичам да се катеря по тихите стрехи,
а кротко върху болката ти искам да се свия.
Така обещах да лекувам и онези бръчки,
които времето с карфици ти забожда,
дори за миг не вярвай на фалшиви врачки,
че лоши ми били очите и завиждам.
Ти намери ме, когато бях почти обезумяла
от няколко ритника на случайности,
по природа трябва да съм хитра, но остаряла
се оказа присъдата на хорските грубости.
Да ги оборя по гръб падах хиляди пъти,
носих щастие, а не лоши поличби,
теб те познах, подаде ръката си първи,
до лудост обикнах те, без да търся печалби.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стеляна Todos los derechos reservados
