Мислите и тази нощ завършват с нокти,
впили себе си в овехтялата завеса,
по нейните райета до късно писах ноти,
да ми пее тишината за това къде си.
С всеки ъгъл на тясната ми стая спорих,
че този път няма да топля с тяло пода им,
съвсем за последно една-две сълзи оголих,
заради едно изсъхнало, утаило се чувство.
Не си мисли, че всеки ден нося тъмни дрехи,
че опашката всъщност е камшичеста сила,
не обичам да се катеря по тихите стрехи,
а кротко върху болката ти искам да се свия. ...