14 abr 2010, 21:09

Котка под вишнев дъжд

754 0 2

Кажи, ако те целуна по котешкото стъпало

и скочиш върху розовата пейка

в парка на бодливите сънища,

как ще се почувстват лепкавата илюзия,

смачканите  устни

и ютиеното ми самочувствие?

Пръстите ми дали ще събират

трохите на гълъбите,

или ще са четки за прахта от емоции

неискрено космени,

погладили отдавна отминалите разумия?

Ще ме четеш ли

по непотърсените от дъжда надписи

или дъгата между влагата в очите ни е достатъчна?

Аз замълчах,

но вишневия цвят през май

заоблаченият ти глас ли ще изплаче?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...