14 abr 2010, 21:09

Котка под вишнев дъжд

753 0 2

Кажи, ако те целуна по котешкото стъпало

и скочиш върху розовата пейка

в парка на бодливите сънища,

как ще се почувстват лепкавата илюзия,

смачканите  устни

и ютиеното ми самочувствие?

Пръстите ми дали ще събират

трохите на гълъбите,

или ще са четки за прахта от емоции

неискрено космени,

погладили отдавна отминалите разумия?

Ще ме четеш ли

по непотърсените от дъжда надписи

или дъгата между влагата в очите ни е достатъчна?

Аз замълчах,

но вишневия цвят през май

заоблаченият ти глас ли ще изплаче?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...