14 abr 2010, 21:09

Котка под вишнев дъжд

750 0 2

Кажи, ако те целуна по котешкото стъпало

и скочиш върху розовата пейка

в парка на бодливите сънища,

как ще се почувстват лепкавата илюзия,

смачканите  устни

и ютиеното ми самочувствие?

Пръстите ми дали ще събират

трохите на гълъбите,

или ще са четки за прахта от емоции

неискрено космени,

погладили отдавна отминалите разумия?

Ще ме четеш ли

по непотърсените от дъжда надписи

или дъгата между влагата в очите ни е достатъчна?

Аз замълчах,

но вишневия цвят през май

заоблаченият ти глас ли ще изплаче?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...