Котка под вишнев дъжд

14 abr 2010, 21:09

Poesía » De amor

586 0 2

Кажи, ако те целуна по котешкото стъпало

и скочиш върху розовата пейка

в парка на бодливите сънища,

как ще се почувстват лепкавата илюзия,

смачканите устни

и ютиеното ми самочувствие?

Пръстите ми дали ще събират

трохите на гълъбите,

или ще са четки за прахта от емоции

неискрено космени,

погладили отдавна отминалите разумия?

Ще ме четеш ли

по непотърсените от дъжда надписи

или дъгата между влагата в очите ни е достатъчна?

Аз замълчах,

но вишневия цвят през май

заоблаченият ти глас ли ще изплаче?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

2010-04-14T22:13:12+03:00

е, добре е на розовата пейка!!!*
kotel (Мариана Вълкова)

2010-04-14T21:47:49+03:00

Промяна,нещо ново...това е спасението от ютиеното самочувствие.Нова дъска за гладене!Усмивка!