Котка под вишнев дъжд
Кажи, ако те целуна по котешкото стъпало
и скочиш върху розовата пейка
в парка на бодливите сънища,
как ще се почувстват лепкавата илюзия,
смачканите устни
и ютиеното ми самочувствие?
Пръстите ми дали ще събират
трохите на гълъбите,
или ще са четки за прахта от емоции
неискрено космени,
погладили отдавна отминалите разумия?
Ще ме четеш ли
по непотърсените от дъжда надписи
или дъгата между влагата в очите ни е достатъчна?
Аз замълчах,
но вишневия цвят през май
заоблаченият ти глас ли ще изплаче?
© Милко Христов All rights reserved.
