29 ene 2012, 16:46

Ковач на собствената си съдба

  Poesía
856 0 0
от Добрин Петров


Не ме плашù, Съдба! Недей,
по твоите си начини коварни...
Спрù мрежите си да плетеш около мен,    
не ми разкривай тъмните си тайни!

Не ме плашù, Съдба! Недей!
Че аз решен съм да живея
тъй, както искам, със мечти,
които да постигна да посмея!

Не ме плашù, Съдба! Не се хаби!
Докато сърцето бие и все още дишам,
ще бъда светъл като сняг, дори и да боли,
а не някаква си жалка киша!

Не ме плашù, Съдба! Пред теб без страх ще се изправя,
щом настъпи и за мен финалът на живота кратък!
Във своите способности и сили имам вяра,
и, докато дойде тоз момент, ще се раздавам без остатък...

Всъщност, ти само се опитваш да ме сплашиш,
но знам, че знаеш – аз съм този, който те кове...
Ще съм горд, че Живота ненапразно изживял съм,
ако на децата таз единствена идея съм предал поне...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добрин Петров Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...