Ковач на собствената си съдба

Не ме плашù, Съдба! Недей,
по твоите си начини коварни...
Спрù мрежите си да плетеш около мен,    
не ми разкривай тъмните си тайни!

Не ме плашù, Съдба! Недей!
Че аз решен съм да живея
тъй, както искам, със мечти,
които да постигна да посмея!

Не ме плашù, Съдба! Не се хаби!
Докато сърцето бие и все още дишам,
ще бъда светъл като сняг, дори и да боли,
а не някаква си жалка киша!

Не ме плашù, Съдба! Пред теб без страх ще се изправя,
щом настъпи и за мен финалът на живота кратък!
Във своите способности и сили имам вяра,
и, докато дойде тоз момент, ще се раздавам без остатък...

Всъщност, ти само се опитваш да ме сплашиш,
но знам, че знаеш – аз съм този, който те кове...
Ще съм горд, че Живота ненапразно изживял съм,
ако на децата таз единствена идея съм предал поне...