15 ene 2015, 15:22  

Коя е тя?

  Poesía » Otra
814 0 12

Проблясъци от скъсани мечти

прокрадват се в душата ми оловна,

в очите ми отдавна не вали,

сърцето ми от чувства е свободно.

 

Така е по добре. Сега е тихо.

Престана вече в мене да крещи

онази лудост. Трябваше да питам

за името, но... карай да върви.

 

Сега е късно, закъснях с въпроса,

когато на сърцето ми почука

премръзнала, бездомна, боса.

Подведе ме с вида си злополучен.

 

Поканих я (за малко) да се стопли,

а тя проклетницата в мен се настани.

Превзе ме като кръстоносен поход,

света ми на парчета потроши.

 

Да знае някой как се казва?

Изглежда мила, тиха и добра.

Приемеш ли я почва да наказва,

най-лошото е, че е с хиляди лица.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Битолска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мая, благодаря за хубавото пожелание
  • Рада, твоите думи ми напълниха очите! Такова признание за скромните ми възможности... благодаря ти от цялото си сърце
    Ивон, благодаря и на теб, че си намерила нещо за себеси тук
  • Много ми хареса!
  • Биляна, ти не си писач, а истински поет! Думите ти хващат направо за гърлото и засядат дълго в съзнанието!
  • Христина, радвам се, че съм достигнала до теб

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...