Коя е тя?
Проблясъци от скъсани мечти
прокрадват се в душата ми оловна,
в очите ми отдавна не вали,
сърцето ми от чувства е свободно.
Така е по добре. Сега е тихо.
Престана вече в мене да крещи
онази лудост. Трябваше да питам
за името, но... карай да върви.
Сега е късно, закъснях с въпроса,
когато на сърцето ми почука
премръзнала, бездомна, боса.
Подведе ме с вида си злополучен.
Поканих я (за малко) да се стопли,
а тя проклетницата в мен се настани.
Превзе ме като кръстоносен поход,
света ми на парчета потроши.
Да знае някой как се казва?
Изглежда мила, тиха и добра.
Приемеш ли я почва да наказва,
най-лошото е, че е с хиляди лица.
© Биляна Битолска All rights reserved.
