5 sept 2020, 8:20

Коя е тя ли? Любовта

882 2 11
 

За жената отварям пак слово -
Тази вечна химера, загадка, 
тази порция сладка отрова, 
и капан за мъжете... накратко... 

Но какво ли да кажа? Не зная?... 
Кой ли мъж опознал е жената?
И метафори търся отчаян 
в празнотата царяща в главата... 

И затуй няма нищо да кажа!
Ще мълча, като кисел картоф!...
Но с финала ще се подмажа -
За мен жената... е просто Любов!

14.12.2019.

Георги Каменов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за чудесните коментари 😋
  • Поздравления, Георги! Много силен 1-и куплет. Добро начало във 2-я.
    По-нататък мисля трябва още доработка. Да ти подкрепя мнението така:
    ❤︎
    На страстите пламъци били преди
    Изгаряли нашите сърца
    Тъй вестява се кортежът от жени
    С триумфиращи лица
  • А, не, Георги! Тук ще споря с теб! Значи за теб жената не е любов, а ...просто любов! А според мен е много неща накуп: партньор, събеседник, добрия дух и необходимост за семейството като солта, другия вол, с когото мъжа кара каруцата/семейството/, топлите грижи за децата и балсам за мъжа, когато има трудности , а и любим партньор в оная омайна дума "любов"! Това е идеалната ситуация, мечта на всеки мъж и дай Боже всекиму! Защото ако единствено мислиш за нея, жената, като....просто любов, ти мислиш...или просто за любовницата, с която си само часове, а жената е....просто слугинята! Тогава...тежкО ти! Между два стола, ще си на земята! Животът не е нито само любов, нито само проза! Извинявам се за бунтовния коментар!
  • Интересен подход към жената. Хареса ми, ако я разгадаеш, ще е скучна. Поздрави!
  • Аааа!Не ще ме вече изненадаш...в тил!
    Това ти е вече маниер ли (по-точно стил!),че вземеш да ни го рекнеш в очите:"жените за любов живеят!"
    И какво излиза, че мъжете трябва внимателно да четат книгата на любовта!😍

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...