За миг забравих, че не съм единствена,

че друга има между теб и мен.

А исках да съм твоя и обичана,

и слънцето да съм на твоя ден!

Дали тя може като мене да обича?

За теб да страда и да я боли?

И всичко с твойто име да нарича,

та да забрави себе си дори?

Тя като мен ще може ли да ти прощава?

Дали в прегръдките си ще те утеши?

Дали ще може като мен да се раздава?

Дали ще може твоя свят да промени?

Приятелю, обичта ми е безкрайна,

но както искаш го разбирай!

И любовта, като всичко, е нетрайна!

Коя от двете? Ти избирай!