За миг забравих, че не съм единствена,
че друга има между теб и мен.
А исках да съм твоя и обичана,
и слънцето да съм на твоя ден!
Дали тя може като мене да обича?
За теб да страда и да я боли?
И всичко с твойто име да нарича,
та да забрави себе си дори?
Тя като мен ще може ли да ти прощава?
Дали в прегръдките си ще те утеши?
Дали ще може като мен да се раздава?
Дали ще може твоя свят да промени?
Приятелю, обичта ми е безкрайна,
но както искаш го разбирай!
И любовта, като всичко, е нетрайна!
Коя от двете? Ти избирай!
© Катерина Всички права запазени
А може би е само стих!
Кой знае...
Пожелавам ти успех и в любовта!
Привет!