Крачейки в хаоса
През долините текат пенливи реки, успокояват ни с живи звуци и обновяват горските пътеки.
Духа вятър, жълто мастило изрисува плодовити почви, а отгоре птиците се обаждат, танцуват под дъжда, чуруликат по клоните, къпят се във въздуха в маслата на Слънчевите порои.'
Дърветата са високи кули, а камъните отдолу лежат увити в сребърно фолио. Те обгръщат дълбините на земното ни ядро,
зачитайки миналото и пазейки нашия дом за следващите векове. Сърцата ни свирят по струните на живота. Нека очите ни се изпразнят от предразсъдъци и отчаяние.
Прекланям се пред теб - дарителю на красотата на всеки.
Ти си художникът върху черната хартия, докато сините планини са тронът на твоето царство. Ти бдиш над визвъшенията на живота, докато ни водиш, крачейки в хаоса. Твоите цветове изпълват белия лист с пъстрите лъчи на пролетта, а нарисуваното остава винаги там.'
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светослав Иванов Todos los derechos reservados
