19 янв. 2024 г., 21:29

Крачейки в хаоса 

  Поэзия » Пейзажная, Авторская песня
285 0 4

През долините текат пенливи реки, успокояват ни с живи звуци и обновяват горските пътеки.
Духа вятър, жълто мастило изрисува плодовити почви, а отгоре птиците се обаждат, танцуват под дъжда, чуруликат по клоните, къпят се във въздуха в маслата на Слънчевите порои.'

 

Дърветата са високи кули, а камъните отдолу лежат увити в сребърно фолио. Те обгръщат дълбините на земното ни ядро,
зачитайки миналото и пазейки нашия дом за следващите векове. Сърцата ни свирят по струните на живота. Нека очите ни се изпразнят от предразсъдъци и отчаяние.

 

Прекланям се пред теб - дарителю на красотата на всеки.
Ти си художникът върху черната хартия, докато сините планини са тронът на твоето царство. Ти бдиш над визвъшенията на живота, докато ни водиш, крачейки в хаоса. Твоите цветове изпълват белия лист с пъстрите лъчи на пролетта, а нарисуваното остава винаги там.'

© Светослав Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви за милите коментари! 😊
  • Мисъл – Стихия! Браво!
  • Природата е един хаус, и именно в това е красотата ѝ! Ако човек се опита да сложи ред в този савършен хаус, ще направи една огромна грешка!
    Красиво е и успокояващо! Браво
  • Хаосът е църквата на неговото царство.
Предложения
: ??:??