30 may 2006, 8:08

Крадец

  Poesía
1.6K 0 4
Открадна ти от мен парченца радост,
открадна бързо мойта топлина,
дори онази тайна, скрита сладост
отне със опитна ръка.

Открадна ти ума ми и сърцето,
отне ми волята и твърдостта
и скри ги на дълбоко- там където
не мога да достигна аз сама.

Открадна ти от мен крилете леки,
открадна мисълта ми и сега
дори да бъда мила аз със всеки
за тебе пазя свойта красота.

Но как да кажа, че крадец си ти, когато
след срещата със теб съм по-богата
и всички тези качества красиви
ненужни са ми някак и лъжливи.

Ограбена, но някак си щастлива,
от нищо няма аз да те лиша-
при следващия взлом когато влизаш
вземи, крадецо, моята душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....