30 may 2006, 8:08

Крадец

  Poesía
1.6K 0 4
Открадна ти от мен парченца радост,
открадна бързо мойта топлина,
дори онази тайна, скрита сладост
отне със опитна ръка.

Открадна ти ума ми и сърцето,
отне ми волята и твърдостта
и скри ги на дълбоко- там където
не мога да достигна аз сама.

Открадна ти от мен крилете леки,
открадна мисълта ми и сега
дори да бъда мила аз със всеки
за тебе пазя свойта красота.

Но как да кажа, че крадец си ти, когато
след срещата със теб съм по-богата
и всички тези качества красиви
ненужни са ми някак и лъжливи.

Ограбена, но някак си щастлива,
от нищо няма аз да те лиша-
при следващия взлом когато влизаш
вземи, крадецо, моята душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...