May 30, 2006, 8:08 AM

Крадец

  Poetry
1.6K 0 4
Открадна ти от мен парченца радост,
открадна бързо мойта топлина,
дори онази тайна, скрита сладост
отне със опитна ръка.

Открадна ти ума ми и сърцето,
отне ми волята и твърдостта
и скри ги на дълбоко- там където
не мога да достигна аз сама.

Открадна ти от мен крилете леки,
открадна мисълта ми и сега
дори да бъда мила аз със всеки
за тебе пазя свойта красота.

Но как да кажа, че крадец си ти, когато
след срещата със теб съм по-богата
и всички тези качества красиви
ненужни са ми някак и лъжливи.

Ограбена, но някак си щастлива,
от нищо няма аз да те лиша-
при следващия взлом когато влизаш
вземи, крадецо, моята душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дени All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...