May 30, 2006, 8:08 AM

Крадец

  Poetry
1.6K 0 4
Открадна ти от мен парченца радост,
открадна бързо мойта топлина,
дори онази тайна, скрита сладост
отне със опитна ръка.

Открадна ти ума ми и сърцето,
отне ми волята и твърдостта
и скри ги на дълбоко- там където
не мога да достигна аз сама.

Открадна ти от мен крилете леки,
открадна мисълта ми и сега
дори да бъда мила аз със всеки
за тебе пазя свойта красота.

Но как да кажа, че крадец си ти, когато
след срещата със теб съм по-богата
и всички тези качества красиви
ненужни са ми някак и лъжливи.

Ограбена, но някак си щастлива,
от нищо няма аз да те лиша-
при следващия взлом когато влизаш
вземи, крадецо, моята душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дени All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...