30 мая 2006 г., 08:08

Крадец

1.6K 0 4
Открадна ти от мен парченца радост,
открадна бързо мойта топлина,
дори онази тайна, скрита сладост
отне със опитна ръка.

Открадна ти ума ми и сърцето,
отне ми волята и твърдостта
и скри ги на дълбоко- там където
не мога да достигна аз сама.

Открадна ти от мен крилете леки,
открадна мисълта ми и сега
дори да бъда мила аз със всеки
за тебе пазя свойта красота.

Но как да кажа, че крадец си ти, когато
след срещата със теб съм по-богата
и всички тези качества красиви
ненужни са ми някак и лъжливи.

Ограбена, но някак си щастлива,
от нищо няма аз да те лиша-
при следващия взлом когато влизаш
вземи, крадецо, моята душа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дени Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....