Нощта във Пéща
е лилава.
Тротоарите,
покрити със оловна сплав,
(която Дунав изпарява)
препускат –
расови коне в езда.
Като гнезда
нагиздени са сградите.
Горещи
и като жени сърцати,
прозорците се врязват в тях!
Отмества вятърът нахален
с ръцете си невидими
пердетата
и със краката си,
обути в чехли кални,
нахлътва
в сградата централна.
Крадец, през лятото
добре забравен:
изискано във хола влиза
и, поразгърдил леко
свойта риза,
върху дивана скача.
За миг отдъхва
и след малко става,
на полилея
шлифера си фин закача,
отключва със невидим дъх
долапа
и пресните сладка отваря.
(Жалко!)
Разглежда бара
и брои бутилките,
разчита бързо
етикетите във здрача,
избира “Уникум”
с горчиви билки
и го излива
в умивалника!
Сега ти паднаха
унгарските апартаменти,
куче!
Защо не се развихриш
и във спалните?
Изветрят летните костюми
в гардеробите
и се протягат вътре
закачалките...
Вършей, крадецо
и използай случая!
Будапеща 2009
© Ема Венева Todos los derechos reservados