Кой си ти, че в душата ми да влизаш,
 кой си ти, че мислите ми да обливаш
и в сърцето ми да взираш?!
 В съня ми тихичко да стъпваш и
погледа ми да отмъкваш?!
 Ръцете ми да дърпаш,
очите ми да насълзяваш
 и единственото нежно в мен да открадваш?!
С думи мили ти да ми приказваш,
  а аз сляпо да ти вярвам.
С всяка ласка,
 с всеки поглед
ти отнемаш част от моето човечество,
 защото мил си,
защото аз намирам нещо в теб,
 което не намирам в никой друг !!